БЕЗНАДЕЖДНО 0 мои мисли, лехи със бурен непотребен, в които всеки нежен кълн е стъпкан и изтребен, от дива, подранила буря... Но в тях и бучинишът чуден цъфва още и конският босилек се прозява и като малък грях вечерникът примигва нощем. С какво бих могъл тук да разтуша сърцето? Какво би разведрило тук душата пак? Нима виреещият под сълзите буреняк? Тук всичко само в сенките се връща, телото ми покрива само тъмнота и със ръцете си отново ме прегръща — преходността.