Изданието е във връзка с 1600 години от създаването на арменската азбука и 90 години от Геноцида над арменците в Османска Турция Творбата на Кеворк Емин не е обикновена книга. В нея ще прочетете седем поетични есета за една малка възродена и силно обичана страна. Те са съчинени твърде отдавна - в 1974 година. Затова и недвусмислено отразяват духа на своето време. Но няма съмнение, че тази древна и съществуваща в началото на XX век едва ли не само като географско понятие страна, беше коренно променена към времето, когато К. Емин написа нейния апотеоз. Сигурно и днешна Армения е много изменена през тези три отминали десетилетия. Но това не прави книгата по-малко значима за арменците от диаспората. Дори само затова, че тя ни връща към корените - без значение дали те са от Източна или Западна Армения, дали нашите деди са емигрирали, спасявайки се от игото и безчинствата или днес сме напуснали родината като икономически емигранти. Всеки арменец носи в сърцето си частица от онова скъпо отечество, която винаги ще ни кара да потрепваме от вълнение щом стъпим на неговата благословена земя или чуем отнейде арменска реч или песен. Много ми се иска тя да прозвучи на българския читател като химн, като люлчина песен - така, както звучи за арменския читател. Дано чрез превода си да съм успял да предам силата на Еминовата любов и преклонението му пред родината. Защото само когато си далече от нея можеш да разбереш носталгията в очите на странника. Носталгията, която е връщала и връща обратно в родния дом и не един българин. Тази носталгия преследва от векове разпръснатите по цял свят арменци и ги сродява с братята им по съдба, без значение от коя народност са. Затова вярвам, че всеки ще разбере подтика ни да преведем прекрасните седем песни и да ги предоставим на всички вас. Пък нека сърцето ви да каже дали сме били прави в своите усилия. Но... "Да послушаме тези песни", както е казал Кеворк Емин. - От преводача