Тази книга е съставена от две до голяма степен независими една от друга части. Във втората част (четвърта и пета глава) представям трима български етнопопмузиканти. А в първата - парче от дискурса около чалгата, който не я мисли като своя средищна тема, разбира се, а я ползва предимно като метафора за съвременното състояние на страната и културата ни. В този смисъл в текста - освен мен - говорят много хора. Те не знаят, че го правят: аз съм, така да се каже, "семплирала" изказванията им, вплетени в изложението като цитати в електронно денспарче. Само че не анонимно, а с коректно позоваване на източника. А чрез тази анотация - и с благодарност за осъщественото съзвучие, както подобава да е в един добър dancefloor опус.