Семейна сага. Разгадавайки баща си

Продуктов номер: 27620
Изчерпана

Автор: Вера Мутафчиева
Категория: Българска съвременна проза | Български мемоари и биографии
Издателство: Болкан Пъблишинг Къмпани
Състояние: Нова книга
ISBN: 9549517276
296 страници
твърди корици
Първо издание: първо издание, 2000 год.
Народност: българска

---

В "Разгадавайки баща си. Опит за биография на Петър Мутафчиев", излязла през 1997, записах онова, което зная за него или което изведох по логически път. Като генеалогия, там бе очертана съдбата на две семейства от Боженците в навечерието на свободата и през десетилетията подир нея. Съзнателно се постарах тази книга да бъде характеристика на ранната следосвобожденска интелигенция, резултат не само от обективните исторически условия, но и от модела, който сама си е предпоставила.
Сега предлагам и родословието, животописите на втората линия в семейството ми - майчината. Ще се спра до последните две-три нейни разклонения, понеже представителите им още ходят живи и би било некоректно да ги описва друг. Не са неписмени, дори напротив, та за очакване е, че сами ще се изкажат на свой ред.
Работата над всяка семейна сага съдържа множество рискове. Основен въпрос: докъде авторът може да изнесе разкритията си без да наруши неприкосновеността на нечия личност? Стремейки се да остане верен на чуто, видяно и узнато, той все пак е задължен да премълчи онова, което близките му са били убедени, че отнасят в гроба. Ала авторът има и друг, не по-слабо императивен дълг: да се доближи максимално до реалностите - нали животописът е жанр документален.
Втори по трудност въпрос: гарантира ли той, че смогва да бъде обективен? Тук задачата ми е улеснена от моето искрено убеждение, че обективност при писане няма. Така, изобщо. Всяка дума, представа, извод, преминали през съзнанието на пишещия, са вече негови, а не частица реалност, дори не нейно точно отражение.
Читателят обаче твърде наивно дава на "истината" по-висока цена отколкото на "измисленото". Онова, което авторът не усеща като съчинено от него, съчинил го е пък животът - най-плодовитият и надарен с неизчерпаема фантазия творец. Рядко ли ви се случва, научавайки за епизод, събитие, житейски отношения, да реагирате: това няма как да измислиш! А битието винаги има как. И винаги крие още и още в ръкава си. Слаба ни е фантазията да се сетим какво.