Шедьоври на българската книжовност на руска земя

Продуктов номер: 24712
Изчерпана

Автор: Бонка Даскалова | Людмила Горина
Категория: Българска Средновековна литература | Езикознание, лингвистика, семиотика, филология
Издателство: БАН Марин Дринов
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789543224234
240 страници
твърди корици
Първо издание: първо издание, 2011 год.
Народност: българска

---

Авторите на книгата, проф. Л. В. Горина от Московския университет „М. В. Ломоносов" и д-р Б. X. Даскалова от Софийския университет „Св. Климент Охридски" решиха да разкажат за съдбата на уникалните паметници от Българското средновековие, истински съкровища не само на българската, но и на общоевропейската култура. Става дума за раждането на писмените творения, излезли изпод перото на блестящите представители на Преславската, Охридската и Търновската културна школа - Климент Охридски, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, Презвитер Григорий, Презвитер Козма, Евтимий Търновски, митрополит Киприян, Еригорий Цамблак. Ще стане дума и за други автори и паметници.
Животът на блестящите творения на българските автори от епохата на Първото (681-1018) и Второто (1185-1396) българско царство е драматичен: в самата България не са запазени оригиналите на тези съчинения. Те напускат родната земя и поемат пътя на емиграция съвсем не по своя воля: войните и политическите стълкновения унищожават не само хората, но и плодовете на човешкия разум - книгите.
Съдбата се разпорежда така, че по-голямата част от българските книжовни съкровища се озовават на руска земя и там биват спасени благодарение на доброто стечение на обстоятелствата, а именно: интереса и вниманието от страна на княжеската и духовната власт в Русия към съдържателната страна на съчиненията на православните български писатели, усърдния труд на неизвестни и старателни преписвачи, не по-малкото старание от страна на събирачите и пазителите в манастирските библиотеки, предимно в Североизточна, Северозападна и Московска Русия.
Съкровищата на българската писменост са спасявани два пъти на руска земя: през Средновековието и през XIX в. Всъщност през XVII-XVIII в., когато книгопечатането е вече широко разпространено, общественият и научният интерес към ръкописните фолианти постепенно намаляват. Но през първата половина на XIX в. в Русия настъпва възраждане на интереса към старите книжовни паметници. Една от ярките страници на българо-руските културни връзки от онова време е дейността на изследователите и събирачите и особено на първооткривателите на почти напълно забравените тогава български книжовни съкровища. Блестящата плеяда на тези интелектуални деятели е представена преди всичко с имена като К. Ф. Калайдович, П. М. Строев, С. П.Шевирьов, М. П. Погодин, архимандрит Леонид Кавелин, В. И. Григорович, А. Н. Попов, В. М. Ундолски, П. А. Сирку, А. И. Яцимирски, А. И. Хлудов, граф А. С Уваров, граф Н. П. Румянцев.
Авторите на монографията написаха тези редове с надеждата за широк читателски интерес и неравнодушен прочит, тъй като достойният и трагичен живот на съчиненията на великолепните български книжовници не би могъл да не докосне чувствата и мислите на тези, които ще се запознаят със съдбоносните моменти от живота на българските книжовни съкровища.
Нека дадем думата на видния български учен, който повече от всички останали изучава проблема за съдбата на българските ръкописи - проф. Куйо Куев. Базираните върху изследване на огромен ръкописен материал заключения на този учен са убедителни и впечатляващи. К. Куев отбелязва, че оригиналите на българските средновековни ръкописи не оцеляват до наши дни, т.е. изчезват безследно. Въпреки това продължават своя живот в по-късните преписи. „И още нещо: дори и тези по-късни преписи не се намират в България. С тях се кичат други книгохранилища, но не и нашите. У нас няма например нито един препис от апологията на Храбър, нито един препис на Учителното Евангелие на Константин Преславски, нито един препис от Азбучната молитва, нито един препис от Беседата на Козма и така нататък, и така нататък".

Ученият специално се спира на темата за опазването на българските ръкописи в Русия. При негови проучвания, които са резултат на неуморен труд, в архивите и библиотеките през 60-те-80-те години на миналия век, той събира удивителни факти: „Така например от известните засега 25 пълни преписа от Беседата на Козма всички са руска редакция, възникнали са на руска почва, дело са на руски книжовници... Храбровата апология „За буквите" днес ни епозната по 73 преписа, 63 от които са руска редакция, „Азбучна молитва" е известна по 38 преписа, всичките руска редакция... и т.н." Днес тези цифри са променени, но само в посока със знак плюс в полза на руските преписи.
К. Куев пресъздава и общата картина на „изтичането" на ръкописните творения на българските книжовници и тяхното „битие" по новите места на пребиваване, в това число и в Русия. Всъщност ученият отговаря на въпроса за причините на почти тоталното изчезване на българските оригинални ръкописи от родината им, проследява пътя на емиграцията на паметниците и рисува трагичната картина на унищожаването им. Такъв е обичайният маниер на писане през Средновековието - новият текст се нанася върху изтъркания стар; ръкописите гинат поради човешко невежество, условията на съхранение са крайно лоши, връхлитат ги стихийни бедствия, особено пожари, преследват ги гърци фанариоти и т.н.
Естествено, възниква въпросът: по какъв начин е оцеляла макар и част от изключително богатото културно наследство на България?
В тази книга авторите разказват за величествения жизнен път на оцелелите съкровища на българската писменост.
Трудът е адресиран към широката аудитория, затова е предпочетен научно-популярният жанр, който предполага изброяване в хода на изложението на най-важните творби на авторите, работещи на обширното поле на славистиката. В рамките на избрания жанр класическият исторически анализ на проблемите, представени в книгата, се оказва излишен.
Историята на създаването и опазването на съчиненията на българските книжовници от Средновековието - това всъщност е почти необозрим кръг от проблеми на опазването, изучаването и преумножаването на Кирило-Методиевското наследство в България. Изданието е истинска съкровищница от необходими сведения от широкият спектър на Кирило-Методиевската проблематика.