Това го видях в дебютантски филм —
найлонов плик се понесе над паважа,
изду се от вятъра
и се отдаде на полета,
като танцуваше своето фламенко
пред будката,
пред прозорците на болницата "Майка Тереза",
сякаш това бе душа,
сияеща мъглявина,
която се е присъединила
към проекта на храм,
към разпит на политзатворник
към чиния, паднала ръцете
и търкулната на земята.
Прилошава ми чак, душа, когато гледам
как по белите камъни се премяташ
към сърцето, винаги
към сърцето.