Силуети в синьо-червената мъгла

Продуктов номер: 891
Изчерпана

Автор: Илия Илиев
Категория: Актуални политически анализи | Българска съвременна история
Издателство: Знание
Състояние: Нова книга
328 страници
меки корици
Първо издание: 2004
Народност: българска

---

Илия Илиев е роден на 25 ноември 1948 г. в София. Завършил е столичния Медицински факултет на Медицинска Академия, специализирал е психиатрия във Военно-меди-цинската академия. Бил е военен лекар във войските на МВР и в Разузнавателното управление до 1991 г. Семеен е, има три деца. Първите му вестникарски публикации са в средата на 70-те години във вестник "Граничар". От 1992 г. сътрудничи редовно с "Пресгрупа 168 часа" и в. "Монитор", има публикации и във в. "Нова Зора". Общият брой на отпечатаните му статии, анализи и коментари надхвърля 700. Работи основно в сферата на политическата тематика. Акцентира върху политическото портретиране, манипулациите в обществото, геополитиката, националната сигурност и историята на България от най-дълбока древност до най-новото време. Може би най-рисковият жанр в публицистиката е журналистическото разследване. Политико-психологическото портретиране пък е наситено с по-голяма отговорност за автора. Защото прави политиците силно уязвими, затова и много сърдити. Неизбежно, защото се накърнява публичният им образ, а той е най-ценното, което те имат. Освен това ги прави повече или по-малко "прозрачни" за техните противници и недоброжелатели. Ето защо най-трудно и бавно се изграждаха портретите. Главната ми цел въобще не беше да навредя на тези хора, а да съдействам на читателите по-добре да се ориентират в парада от кандидати на славата и мераклии да се доберат до държавната софра. Времето, в което ни се падна да живеем, предлага повече хищни мушмуроци върху обществената сцена, отколкото читави люде, загрижени за народ и родина. В моите портрети се съдържа само част от цялата истина за обектите на политическия и психологически анализ. В редица случаи техните особености са само щрихирани, за да не станат съвсем отвратителни на публиката и дори на близките си. Няма как, трябва да се щади човешкото достойнство дори и на не съвсем достойни хора. Трябва и да им се даде възможност да се променят към добро. Макар че силно се съмнявам в това. През последните години в България всичко се смаляваше. Практически останахме без сериозната индустрия, която наследихме от социализма, а другите съставни части на икономиката едва мърдат. В хода на т.нар. реформи българите и нашата държава загубихме много. За всичко това имах възможност да пиша и го правех своевременно, когато се появяваха първите очертания на поразиите срещу националните интереси, а не след като всичко отдавна е приключило. Вижда се по датите под всяка дописка.