Сините минзухари

Продуктов номер: 15516
Изчерпана

Автор: Михаил Марински
Категория: Българска съвременна история | Извори и документи | Пътеписи, публицистика и есеистика
Издателство: Макрос
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789545612176
358 страници
меки корици
Първо издание: 2008
Народност: българска

---

Дали човек сам избира пътя на своя живот, или обстоятелствата тласват човешката същност в една или друга посока? Каква е мярката за радостите и горестите, които дават или отнемат смисъла на съществуването ни? Защо е толкова относителна границата на постигнатото или на онова, от което едно съзнание се чувства спокойно? ... Въпроси ... Много въпроси. И често пъти простичкият отговор е в една сълза, която чуждият човек е пролял за твоята скръб. Или в една твоя усмивка, с която възторжено си приел в душата си чуждата радост. Защото дъхът на живота не е в обяснението му, а в силата да приемеш в себе си и светлото, и тъмното на хората. Както и да отвориш към тях своята същност - без колебанието, без страха дали в сърцето ти ще погледне човекът крадец или ще влезе човекът събрат. И пак дъхът на живота, дал много любов, но и много тъга, е причината баща ми Михаил Марински да събере страниците на тази книга. Тя е свързана с неговия живот. Създава я мъката по внезапно загубения син. "Сините минзухари" е букетът, който авторът посвещава на Атанас Марински. Цветята, с които душата на бащата прави поклон пред душата на своето дете. Първата част /"Сините минзухари"/ представлява есеистични размисли. Изповедното начало предполага коментар на събития, чрез които през годините целенасочено е малтретирано семейство Марински поради неговата смела и открита гражданска позиция да разобличава управници, които са злоупотребили със служебното си положение, било преди 1944 г., било след това. Материалът "Смъртта на Вантата" изнася премълчаваната повече от 50 г. истина за умъртвяването на славеиновеца Иван Карапачов /Вантата/ в милицията на с. Славеино през 1951 година. Втората част на книгата /"По пътеката с Радой"/ открехва моменти от приятелството между Михаил Марински и Радой Ралин. То започва през 1969 г. и продължава до последните дни на големия български сатирик. Неговата искреност бележи и фактът, че книгата "Обстоятелства" е посветена на М. Марински. Писмата на писателя говорят сами по себе си. Те са изповед за част от неволите в живота му. Вълнува неподправеното докосване до истинския Радой. Няма нужда от коментар топлотата на Човека Ралин. Третата част /"Стъпки по римския мост"/ е връщане чрез писма и документи към събития от 1967 г., свързани с издаването и забраняването на вестник "Малка Арда". Идеята за вестника, събирането и редактирането на материалите Михаил Марински осъществява в четири броя. Но замисълът е много по-широк. Сформиран е Инициативен комитет в с. Славеино и една от целите му е да се осъществи командировка в Родопите на творци, които да отразят богатството на района. В книгата са поместени писмата - обръщения към творческите съюзи, проектния текст за национален конкурс с името "Малка Арда". В текста на III част са включени автентични посвещения от светли личности в книги, подарени на М. Марински като оценка и подкрепа за вестника - Цанко Лавренов, Атанас Далчев, Станислав Сивриев, Георги Константинов и др. Десетки са читателските писма, в които има възторг, желание за сътрудничество, благодарност към автора. От художници като Борис Димовски /той е автор на почти всички карикатури във вестника/, Васил Стоилов, Владимир Рилски, Цанко Лавренов, Йордан Кръчмаров, Петър Кушлев, Георги Ковачев, Михаил Карапаунов и др. От писатели и поети - Станислав Сивриев, Иван Рудников, Ламар, Станислав Вихров, Стоян Ц. Даскалов и др. гореща подкрепа се чете в писмата на изследователи и специалисти, почитащи българската култура - Христо Вакарелски, Антония Пеева - внучка на Стою Шишков, арх. Георги Данчев, арх. Стоян Босолов, арх. Радко Зенгинов, лекари, адвокати, както и непопулярни имена на сърцати патриоти. Излизането на вестник "Малка Арда е част от политическия и духовния живот на 70-те години. Без коментар в III част са поместени извадки от протоколи на заседания, събрания, земляческа среща /цялостният им текст е предоставен в част Приложение/. Документите разкриват силната обществена подкрепа на вестника, но и показват как се изплита мрежата на съображение ограничения, задушаване, т. е. очертават какво всъщност е тоталитарното битие. В третата част са документите за спирането на в. "Малка Арда" и наказването на автора. ОК на БКП в Смолян забранява идването на творческите групи в Средните Родопи, забранено е издаването на вестника, а на заседание на Окръжния комитет Михаил Марински е изключен от БКП. Последните страници от "Стъпки по римския мост" са бегло връщане към творчески идеи и статии на автора, преди и след отпечатването на "Малка Арда". Защото поривът на един човек може да е личен импулс, но той е и закономерна нужда, отклик на това, което неговото време има като идейни или емоционални потребности. Затова са толкова различни багрите на живота, затова е толкова трудно да разберем защо човек тръгва по един или друг път. Но и пак заради това често пъти хората поглеждат към миналото, за да потърсят там отново и отново онази мярка за човечност, която остава непреходна. Способността на чуждия човек да се радва с цялата си душа на твоето щастие. Или твоята сила да пролееш искрена сълза за чуждата мъка. Ружа Михайлова Маринска