Много пъти съм осъмвал с него край огъня на ловните хижи. Другите, вече нарамили двуцевките и повели възбудените гончета, тръгват в заскреженото утро, а ние си говорим и още държим бездънните чаши, отпиваме дъхава (от неговата) огнена вода. От Дончо Цончев съм научил много неща. И това: няма самота, когато имаш приятел и какъв божествен е куражът, който си разменяте взаимно! Това е. Страничка и половина за Дончо Цончев. Асен Ризов е приятел и на двама ни. Сполай ти, Господи, че ги има на този свят. 20 ноември 2005 г. Никола Радев