Предлаганите скици и приказки бяха публикувани много, много отдавна - първите още към средата на миналия Двадесети век. Те намериха място в емигрантските издания на Българския национален комитет, а по-късно и на Българското Освободително Движение. Покрай чисто политическите и литературни теми, тези издания даваха място и на хумористи и волнодумци, доколкото ги имаше. Не се бояхме да осмеем някоя наша порядка и да чукнем и по емиграцията, защото и там не всичко беше в ред. Слава богу, в редакциите винаги е имало достатъчно свобода и всеки автор можеше да пише напълно свободно. Цензура не е имало, и най-малко политическа.