КАКВО СИ ТИ? Ще те попитам някой ден дали си трън, дали си цвете. Дали растеш - трева за мен, в която да си развъртя конете. Дали вихрулка си в степта, дали си хладинка в пустиня. Или си стомна на уста – за мъж, за блага първескиня. Дали не си авлига в ръж, дали не си на книга - връвка. Или си песничка на мъж, поел в реката с еднодръвка. Дали не те из сън вършах през нощи, речени за друго. Или си стиска пътна прах в длан на пешак из тиха угар. Дали не си сърна в летеж? Невям измислих те в неведа? Какво си ти? Навярно свещ, която паля -и те гледам.