ПРОЗОРЕЦ КЪМ НЕБЕТО
Ще те презра, живот,
ако си отидеш
на предпоследното стъпало
и вържеш
черна кърпа на очите ми -
да не виждам
по-далеч от тебе;
Ако зазидаш
всичките врати
и всичките прозорци
към душите;
Ако зачеркнеш
макар едничък стрък
зелено чувство;
Ако не свършиш
както трябва;
Ако подобно
сервитьорска четка
сбереш трохите-дни
и с алчност пренаситиш
извечния си глад...