Добрият литературовед е свидетел на своето време също както и добрият писател. В изследванията си той показва образите на времето, неговите характери, начина на мислене. Литературознанието пресъздава живота чрез литературата, чрез погледа на писателите, които изучава и изследва. В тази книга Панко Анчев не прави апология на литературознанието, а предлага своята представа за него и за литературоведа, която си е изработил и която следва повече от 30 години. И книгите на литературоведите са автобиографични и разказват личен сюжет, свързан с личен опит и лична съдба. Литературоведските книги са друг тип социални романи, пресъздаващи пълнотата и разнообразието на действителността и мястото на човека в нея. Те са важно свидетелство на времето, в което са писани и издавани, и от тях можем много да научим - стига, разбира се, да ги четем вярно и съобразно тяхното съдържание и характер. Книгата „Смисълът на литературознанието" е опит да се покаже тази човешка дейност в друга светлина, като се доближи литературознанието до литературата и изкуството и се видят в неговата същност качества, които обикновено не се забелязват. А не се забелязват, защото литературознанието се възприема само като наука, отдалечена от своя предмет, несвързана с него чрез родство по кръв. Литературознанието е познание не само за литературата, но преди всичко на живота чрез литературата. И тази книга прави опит да открие как става това, на каква цена и доколко това познание е достоверно и надживяващо времето.