Смъртта на естетиката

Продуктов номер: 7112
Изчерпана

Автор: Валентин Ангелов
Категория: Изкуство - други
Издателство: Агато
Състояние: Нова книга
262 страници
меки корици
Първо издание: 2004
Народност: българска

---

ВЪВЕДЕНИЕ Естетиката! - да бъде или да не бъде! Това е въпросът! Ако тя, философията, не се откъсне от майчиното си лоно, шансовете и да оцелее са минимални. Философската естетика от Кант до Черни-шевски изпълни историческата си мисия. Днес тя би могла да причини повече поражения, отколкото полза. Нищо не се променя с факта, че отделни философи на XX в. (Кроче, Дюи, С. Лангер, Хайдегер и пр.) все още генерират идеи и като че ли доказват нейната неизчерпаема жизненост. Бъдещето на естетиката като наука (а не спекулативно изграждане на теория) не е във философския и генезис, а в симбиозата с такива научни области като културология, социология, изкуствознание, религиознание и пр. Обратното я обрича на анемия и вегетиране, сигурно и на бавна и неизбежна смърт. Физическото и умственото израждане, установено при някои кралски фамилии, произтича от бракове с кръвна връзка - там, където не се влива чужда кръв. Философската естетика понастоящем е в същата ситуация, т.е. тя не приема интеграция с други науки, отблъсква преливането на нова, обновяваща кръв, каквато могат да дадат различни хуманитарни дисциплини. Тя продължава да се движи в свой затворен кръг от идеи и тези, някои от които поставени под въпрос от съвременното изкуство и култура. Това е най-очевидно при консервативния категориален апарат, с който тя продължава да работи. Необходимо е обновяване на този апарат чрез включването в него на нова група категории, които не са "чисто" естетически, но са естетическокултурологични. Щом като изкуството има за предмет не само естетическото в действителността, но и цялата житейска реалност, не е ли крайно време за такова разширяване на категориалната сфера на естетиката! За да бъде тя в синхрон с изкуството като широко отворена структура за всички явления на живота! Несъмнено изкуството ще бъде във фокуса на следващото изложение, което предлага различни пресечни плоскости и различни проблемни планове на едни и същи явления, например авангард (конструктивизъм, неопластицизъм и пр.) и неоавангард (неконвеционално творчество), типове художественост, видове естетическа автономност, различия в ценностните планове на творбата и т.н. Сигурно е, че някои постановки ще породят категорични възражения, още повече че текстът от начало до край оспорва гносеологизма и монизма на марксистката естетика. Тази книга трябва да се приеме като продължение на изданието "Естетика и демокрация" (Университетско издателство "Св. Климент Охридски" - София, 1999 г.). Тя идва да запълни празнотата, възникнала у нас след рухването на идеологизираната и политизираната тодорпавловска естетическа теория. - Октомври 1999 I. ИЗКУСТВОТО - ВЕЧНИЯТ ФЕНИКС ЩО Е ИЗКУСТВО? - СТАРИЯТ И ВЕЧНО НОВ ВЪПРОС От средата на XIX в. и през целия XX в. същността на изкуството се обяснява чрез един-единствен или един основен признак, който би трябвало да изчерпи тази същност или пък се приема като достатъчен тя да бъде изцяло сведена до него. Твърде широк е регистърът от признаци, на които се позовават едни или други автори. С най-голяма давност е възгледът за изкуството като подражание (мимесис), идващ от античността и отстояван в множество варианти до края на XIX в. В последната четвърт на XIX в. с най-голяма популярност се ползва гледището като "естетическа видимост" или "прекрасна видимост". В немската естетика, където всеки университетски преподавател се домогва да създаде собствена естетическа теория (система), разпространение получават и други схващания: изкуството като игра, изкуството като "непълна илюзия", изкуството - "вчувстване" или "съпреживяване", изкуството - израз и т.н. XX в. предлага мозаична картина от различни, нерядко взаимно противоречащи си възгледи за природата на изкуството: изкуството като специфично отражение на реалността; изкуството като нова предметност (вещизъм) или сътворяване на нова, естетическа реалност; изкуството като "остранение", т.е. като необичайна гледна точка на изобразяване; изкуството като "показване на истината за битието"; изкуството като знак или знакова система; изкуството като кодирано иновативно послание и т.н. Теоретичната стойност на изложението подвежда всеки автор да търси същината на изкуството като представена от един атрибут или една главна функция (т.нар, естетическа функция). Но какво представлява тази същина? Да съпоставим нашите понятия за изкуство с тези на древните гърци! "Гръцките художници разглеждаха изкуството не като продукт на вдъхновение и фантазия, но и като предмет, нуждаещ се от знания и общи правила. Те приписваха на изкуството универсален, безличен, рационален характер"1, пише Вл. Татаркевич. В думата тгууц, а тя е най-близко до нашето понятие за изкуство, те влагат значително по-широко значение. "Под тази дума те разбираха всяко майсторско производство. Изкуство за тях беше не само трудът на архитекта, но и трудът на дърводелеца и тъкача. Под думата "техне" те разбираха всеки човешки труд (в противоположност на творението на природата), който е съзидателен (в противоположност на познавателното начало), използващ умение, а не вдъхновение, и съзнателно опиращ се на общи правила (а не само на опита).