НИКОЛАЙ ТОДОРОВ е роден в село Черганово, Казанлъшко, през 1931 г. Завършил е гимназиалното си образование в Казанлък и литература в СУ "Климент Охридски". Работил е във вестниците "Искра" - Казанлък, "Труд", "Литературен фронт", "Поглед" - като главен редактор, "Дума" и "Земя". Издал е следните художествено-документални и белетристични книги: "Миньорска кръв" - 1960, "Генералът на българите" - 1969, "Шепа изворна вода" - 1974, "Единственият ден" - 1975, "Виетнам - в сезона на победата" - 1975, "Светлина от върховете" - 1977, "Гранитът - този честен камък" - 1978, "Владайски влакове" - 1978, "Крилата на майстор Манол" -1980, "Добро утро, братино" - 1984, "Диагноза - недостатъчна сърдечност" - 1985, "Звездите гаснат призори" -1987, "Аз оставам тук" - 1988, "Човекът с черните кози минава" - 2001, "Сага за Стайнови" - 2004 и други. Член е на Съюза на българските писатели. "Снеговете на забравата" е цикъл от двадесет и седем разкази.