Сняг и нежност • Избрани стихове Понякога е обич да си тръгнеш от хората, които са ти близки. Оставяш настрана венеца трънен и заминаваш тихо, без въздишки. И знаеш, че след теб не ще затичат, макар за миг да ги е заболяло. Излишна е фалшивата трагичност в една отдавна търсена раздяла. А има нещо тъжно - да съзнаваш, когато доброволно си отиваш, че хората, които тук остават, без теб ще бъдат малко по-щастливи... Новата стихосбирка на Гергина Дворецка е слабост. Слабостта да промениш света с поезия. Тази слабост обладава малцина и не всеки успява да и се отдаде докрай. Самата поетеса още в предговора уточнява, че често слабостта към поезията остава назад - след работата и в БНР, след страстта и към идеите на франкофонията. Неслучайно миналата година журналистката и поетеса получи френския орден „Академични палми” като признание за работата и в тази област. Годините на стиховете са неразпознаваеми - като спомените. Никой не подрежда изживяното по дати. Разбърква го и се превръща в споделени строфи. Само стиховете от Годините на стиховете са неразпознаваеми - като спомените. Никой не подрежда изживяното по дати. Разбърква го и се превръща в споделени строфи. Само стиховете от цикъла „Разногласно време” носят отпечатъка на иронията и пародията преди 1989 г. При това публикувана в тогавашната преса. Вестник „Новинар” Петък, 4 Май, 2007 г., Брой 102, (1950), Година XII