СЪПРОТИВА Листата валят и се случва отново ноември, кратък празник на златото и добрите мъгли. После бяла ръка изтрива излишното черно и ляга разкаян снегът върху бившите дни. Дали не пътувам, или така ми се струва, прелитат край мене дърветата и планините, протича наоколо някаква съпротива - към свършек клонят и клоните, и очите. А любовта е само снежинка в земната пазва, троха, с която никой няма да се засити... Но можеш ли от нея да се откажеш и да се слееш с лепилото на мъглите? Докога ще крещиш уплашено срещу мрака, ранобуден петел — загубен и сам сред звездите? А съдбата лукава край тебе мята опашка. Път ли прави, или замита следите?