Социални конфликти и журналистика

Продуктов номер: 4966
Изчерпана

Автор: Луливера Кръстева
Категория: Медии и комуникации | Социология
Издателство: УИ Св. Климент Охридски - ФЖМК
Състояние: Нова книга
135 страници
меки корици
Първо издание: 1996
Народност: българска

---

Публикацията няма претенциите за политологична или социологична оценка на процесите, които протичат в страната, а по-скоро да даде едни по-фундаментални знания на бъдещите журналисти. Затова и акцентът в тази разработка са не фактите, които вече са остарели на другия ден, а тенденциите, същността и динамиката на проявление на социалния конфликт. Извеждането му не се свежда до маркирането на изявите на нашумелите теориите за социалния конфликт на Ралф Дарендорф, Амартка Сен, Макс Вебер и представители на други школи в побългарен вариант. Разгледани са мненията на автори от различ ни поколения и страни, занимаващи се с проблема от чисто теоритичен аспект, както и с любопитното от свързаните с него явления - лобита, затворени общества, секти, психология на престъпността, на самоубийството, насилието и т.н. Защитават се и някои непознати досега в журналистическата теория тези - за словесното насилие като форма на социален натиск или за връзката между социалния конфликт и изменените функции на медиите като нечии говорител в условията на плурализъм.Разглежда се и тезата за вещите като своеобразна характеристика на нравствените и юридическите норми на едно общество. Отстоява се становището, че измеренията на демографския конфликт не са само отрицателният знак във възрастовата пирамида на населението в България или емиграцията, а и социалните основи на престъпността и т.н. Изследването има интердисциплинарен характер, като приоритет е даден на народопсихологическия и журналистическия подход в интерпретирането на проблема. На базата на сравнителния анализ ее извеждат, от една страна измененията в ценностната система на българина, на социалния му оптимизъм и песимизъм, на неговото самочувствие и прояви на нихилизъм - такива каквито са зафиксирани от медиите. А от друга страна се търси коректив в тяхната "диагноза"- доколкото тя е действително обективна и пълна, на базата на различни социологически проучвания. Основната теза, която се отстоява за разлика от досегашните схващания и публикации по проблема, е, че социалният конфликт има много по-широк обхват на проявление - и като сфери, и като равнища на изява в обществото.