Застроените и незастроените площи в плана са разграничени с различни цветове и щриховки. Надписани са наименованията на главните улици и кварталите й на по-важните градоустройствени репери - Княжеския дворец, Първото военно училище, църквите „Св. Крал" („Св. Неделя"), „Св. София", Житния пазар, Градската градина и др. Отразена е долината на р. Искър и множеството й притоци, както и петте големи изходни пътища, водещи за Ниш, Радомир, Орхание, Пазарджик и Цариград. Като цяло София е била рядко застроена, къщите си имали просторни дворове, засадени с цветя, зеленчуци и плодни дървета, така че погледната от далеч, като всички ориенталски градове изглеждала потънала в зеленина. Много пътешественици в пътеписите си дават сведения за първите си впечатления от общия изглед на София, зеленината в града и извън него, както и местата за излети и почивка на жителите. Едни от най-старите от 1634 г. гласи: „София е най-аристократичен, град на България.” Изобилието на зеленина и хубавото положение в подножието на Витоша заблуждаваха идващите от далече пътници, че тава е един райски град, чиято вътрешност Силно ги разочарова." „От далеко София предлага на пътешественика един разкошен изглед. Ясно се изразява разположеният на високо град от тъмния заден план на Витоша планина. Блещукащите къщи са засенчени с плътни дървесни групи, София беше един просторно ситуиран град-градина. Едно пусто плоско поле се простираше около София в старите турски времена. Обезлесената общинска земя не граничеше с града, а беше отделена с един обръч оттурски гробища....