ПРЕДГОВОР Учените, които работят в областта на българската църковна история, знаят, че църковната ни история от края на XIX до 30-те години на XX век не е достатъчно позната. Затова мисля, че в историческата ни наука има съществена празнина, която следва да бъде запълнена с научен анализ на нови документални източници и други извори, с нова обективна интерпретация. В стремежа си да запълня тази празнина издадох книгата си "Българската православна църква и римокатолическите мисии в България (1860-30-те години на XX век)". Шумен, 2005, която е първата от близо 70 години. Реакцията срещу нея смятам за нещо нормално, тъй като обезсмисля до голяма степен труда на С. Елдъров. Затова е и тази паника по страниците на "Абагар 1", бр. 8, от август 2005 г., който е частен семеен вестник. Проф. Г. Елдъров е главен редактор и основател, а С. Елдъров е № 1 в редакционния съвет. Двете статии са с определена насоченост. В едната се представя позицията на католици, които са ощетени от оценката за дейността им. Във втората се застъпва становището, че темата на книгата ми вече е запазена територия и проблематика и други не могат да се занимават с тази тема. Учудващо е, че в съвремието ни някой настоява за монополизъм, а не за диалог. Но ако проблемът на С. Елдъров е в това кой пръв е писал по тази тема, професионално съм длъжен да му напомня, че дисертацията ми от Италия предхожда написаното от него по години, както и две монографии. Основната мисия на архимандрит Г. Елдъров в България е да популяризира Католическата църква в българското общество и в националната ни историография. Разбираемо е, че отправя критични бележки по отношение на последните ми книги. Негативизмът срещу Българската православна църква (БПЦ), трупан през годините, националният нихилизъм и апатията сред българския народ са сред причините родолюбивата кауза на БПЦ да се устоява все по-трудно в научните среди.