Softмашина

"Softмашина" - обесени войници, северноафрикански отрепки, отчаяни наркомани, невръстни проституиращи латиноси, зли медици, корумпирани съдии, чудовища от митологията и от научните лаборатории - това логично продълgение на "Голият обяд" е сюрреалистично, дивашко, смешно произведение... с една дума - сто процента Бъроуз. "Роден съм през 1914 г. в солидна триетаgна тухлена къща в голям град в сърцето на Америка...Светът около мен бе пуст, врагът прикрит - и аз се впуснах в самотни приключения. " ("Дрога") Тези приключения, в които въображаемото и реалното се сливат до невъзможност да бъдат разчленени, стават смисъл не само на неговия живот, но бележат началото на Пътя - Пътя-мираж, Пътя-катарзис, проточил се някъде в прашното безпътие на 50-те години, изминат от цяло поколение американски интелектуалци. "Една нощ няма да ми стигне да ви разкажа за Бул Лий...(героят от романите на Керуак, чийто прототип е Бъроуз -бел. изд.). На младини той бе тътрил тънкото си дълго тяло из целите Съединени щати, както и из по-голямата част на Европа и Северна Африка само за да види какво става там... Всички се бяхме учили от него. Беше се заловил да изследва наркоманията... С неговия психоаналитик експеримантирали с наркоанализа и открили, че в стария Бул Лий съжителстват седем личности, една от друга по-пропаднали, докато накрая той се превръщал в бесуващ идиот и трябвало да бъде усмиряван с белезници..." (Джек Керуак, "По пътя") "Бесуващият идиот "Уилям Бъроуз умира през 1997 на преклонна възраст и по ирония на съдбата, а може би поради някакъв неин коварен замисъл да рамкира чрез него началото и края на Пътя, надживява голяма част от своите последователи. Но за читателите - докато има кой да преиздава и популяризира неговите книги - този Път е без край.