По ръба на деня по ръба на нощта гоня залеза до изнемога сладък унес пълзи по перваза на усещането ми за реалност там - на покрива на самотата - по улуци сълзливи по комини отнесени очертавам едно обиталище пусто ако сепнеш съня ми и с усмивка дори като камък ще падна в небето