И отново си грабва елечето лятото, и отново се стряска от първия дъжд – като пиле - отритнато с химни от ятото сред полето - заспало над спомен от ръж; и отново стадата се спускат по стръмното, озлобени и гладни като всички стада; и отново довличат вълмата на тъмното до нетрайния стих на дъжда; и в пороя – пред мрачните селища - лятото тихо слага за помен ръце и сърце. Българите не вярват на бели лястовици. Българите вярват на черни овце.