ПРЕДГОВОР Наистина съжалявам, че никога не съм гледал Божидара Цекова на сцената, тъй като във всеки от нейните разкази усещам невероятния талант на превъплъщението. В последните години се навъдиха много пишещи актьори - може би заради намалелите роли или заради финансовия колапс на културните дейци. Но авторката на сборника с разкази и новели "Спомени за любов и смърт" не превръща писането в компенсаторна дейност, тя го има в кръвта си, в духовността си. Ако не беше прекрасният френски филм "Нещата от живота", тази книга би могла да носи същото заглавие - толкова човешки, неизмислени, хващащи за гърлото са разказаните истории. В първия момент човек дори си мисли, че в повечето от тях Цекова разкрива съкровени частици от себе си, естествено, неукрасено описва битието на "средноаритметичния" българин/ка/ в период на катастрофични промяна на ценностите.