Средновековната българска дипломация

Продуктов номер: 25011
Изчерпана

Автор: Петър Ангелов
Категория: Българско Средновековие
Издателство: Парадигма
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789543261444
380 страници
меки корици
Първо издание: второ издание, 2011 год.
Народност: българска

---

В книгата са анализирани многобройни факти и събития от управлението на почти всички владетели от Първата и Втора българска държава и са направени редица аналогии с дипломацията на съседна Византия и останалите европейски средновековни страни. Текстът е снабден с приложения, които включват откъси от разнообразни извори, отразяващи дипломацията на династичните бракове, договорната практика, елементи от церемониала и т.н. Книгата представлява интерес, както за историци и специалисти по международни отношения, така и за по-широк кръг читатели, които биха искали да се запознаят по-отблизо с победите и пораженията на средновековната българска дипломация. Проф. д.и.н. Петър Ангелов чете основен лекционен курс по средновековна българска история и специализиран курс по средновековна дипломация. Автор е на три монографии, над 10 учебника и учебни помагала, и на многобройни публикации засягащи политническата и културна история на България и Европейския югоизток през Средновековието.

Терминът "дипломация", с който се обозначава една съществена страна от външната политика на всяка държава, намира разпространение в Европа едва от края на XVIII в. Неговият произход обаче ни отвежда още към античната епоха... Известно е, че в езика на древните гърци с думата "диплома" били обозначавани две сдвоени дъсчици, които се давали на пратениците в потвърждение на техните пълномощия. Възникването на дипломацията е продължителен процес, чиито корени откриваме в зората на човешката цивилизация. Установено е, че още в първобитните общества постепенно се наложили специфични средства и пътища за мирно регулиране на междуплеменните отношения. Това станало възможно благодарение на съществуващите сходства както в общественото развитие, така и в обичайното и сакрално право на отделните племена. В по-нататъшния развой на човешката цивилизация дипломацията непрекъснато променя своя облик, което е тясно свързано с характера на установените социално-икономически отношения в обществото и се обуславя от въздействието на религиозните вярвания, на правните норми и на господстващите морално-етичните схващания. Постепенно се очертават три основни фактора, които породили нуждата от дипломатическа дейност, а именно войната, мирът и търговията. Тяхната роля става особено видима след възникването на робовладeлските империи и градове-държави, чиято външна полика се опирала все по-често на съчетаването на мирни и военни средства. Важно значение има и появата на писмеността, която допринесла за усъвършенстването на дипломатическата практика и улеснила контактите между отделните страни. Установени били нови правила и принципи в упражняването на дипломатическата дейност, които в известен смисъл започват да играят ролята на международно право. Именно през античността се утвърдили редица средства, форми и институции на дипломацията, които продължават съществуването си и през средновековието. Свидетели сме как дипломацията постепенно се превръща в една своеобразна система от свързани и взаимнообусловени помежду си елементи. На първо място в тази система важно място се отреждат на близките или по-далечни външнополитически цели на държавата, чието постигане изисквало упражняването на дипломатическа дейност. Към тях трябва да се прибавят прилаганите разнообразни форми и методи за успешното реализиране на поставените цели - примирия, мирни договори, военни съюзи, търговски съглашения, династични бракове и пр. Практическото им осъществяване ставало чрез преговори, водени посредством писмена кореспонденция, пратеничества или лични срещи между владетелите.
Към системата на дипломацията трябва да бъдат отнесени и съответните институции, които организирали дипломатическата дейност. Една от основните им задачи била както посрещането на чужди пратеничества и осигуряване на подходящи условия за преговори, така и подготовката на кадри, от чийто състав се избирали участниците в различните мисии. Немаловажна задача била и събирането на информация за нравите, обичаите и традициите на потенциалните дипломатически партньори.Тази дейност до известна степен можем да оприличим с функциите на съвременните разузнаварелни служби.