Стария воин

Продуктов номер: 9109
Изчерпана

Автор: Румен Балабанов
Категория: Българска съвременна проза | Български мемоари и биографии
Издателство: Аб Издателско ателие
Състояние: Нова книга
75 страници
меки корици
Първо издание: 2006
Народност: българска

---

Сутрин, обед и вечер Стария воин посрещаше и изпращаше преминаващите коли, каруци и хора. Почти не си местеше погледа, а виждаше всичко. Приседнал на задните си лапи, гордо опънал гърди, изопнал предните си крака, наподобяваше сфинкс. Сякаш пазеше не само периметъра от улицата, а квартала, града, държавата и целия свят. ... Баща ми беше много болен. Отиде си бавно. През късната есен. Почти в началото на зимата. Един ден, през пролетта на следващата година и Стария воин изчезна. Нямаше го сутринта на поста си, нямаше го и вечерта, когато се прибирахме. Нямаше го и на другия ден. И на по другия. Лятото идваше. Облаците оформяха последните по-плътни и призрачни фигури по небето. Една сутрин, когато отново минавахме край поста на Стария воин, сина ми извика: - Тате, ето го! Сочеше в небето. Почти над главите ни, Стария воин клечеше, изваян от пухкави и плътни облаци, гледаше ни с познатото ни отпреди достойнство и сякаш се усмихваше. Никога не бяхме го виждали усмихнат. - На небето е... - въздъхна синът ми и сякаш се успокои. - Ще ни пази от там! - допълних. Оттогава не сме го виждали. Но знаем, че е там. На небето. Там е и баща ми. Знам, че някой ден ще ни се покаже.Само трябва да е лято. И върху синьото небе да има облаци...