Statiia na svobodata 1994 – 2000

Статия на свободата 1994 – 2000

Продуктов номер: 18283
Изчерпана

Автор: Иво Инджев
Категория: Пътеписи, публицистика и есеистика
Издателство: Център за социални практики
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789549853209
308 страници
меки корици
Първо издание: 2009
Народност: българска


РЕТРОПОКАЗАТЕЛ „ВСИЧКО ТЕЧЕ, ВСИЧКО СЕ ПОДМЕНЯ” „МИНАЛО НЕЗАГРАДИМО” „МНОГО ЩУРМ ЗА НИЩО?” „ХУМОР, САТИРА И… ЗАБРАВА?” „ОБИНТОВА ЗЕМЯ” „С ЧУВСТВО ЗА ТУМОР” „В СОБСТВЕН SOS” „ДЪЛГО СЪЕДИНЕНИЕ” Всяко едно от тези словосъчетания можеше да бъде заглавие на книгата, родена с горчиво „чувство за тумор” в нашата „обинтована земя”. Късото съединение на нашето пробуждане продължи прекалено дълго и заприлича на „много щурм за нищо”, защото излиза, че „всичко тече, всичко се подменя”. Но е добре раздялата с нашето „минало незаградимо”, потопено в собствен SOS, да става с хумор, сатира и евентуално забава, вместо да бъде обречено на забрава! Този сборник е спомен за едно време, което изглеждаше минало… В него са включени статии от коментарната рубрика на журналиста Иво Инджев „Статия на свободата”, излизала с прекъсване в периода 1994-2001 г. Оформлението, художествено в най-добрия смисъл на думата, е дело на художника Божидар Икономов, известен като некоронован доайен на плакатистите в България. В книгата ще намерите и умерена доза автобиографична ирония, придружена с цитати (на ругатни и похвали към автора), както и снимки от личния архив на Иво Инджев. Иво Инджев, Статия на свободата. 1994-2000, Център за социални практики, С, 2009, цена 14 лв. Тази книга има безпрецедентна съдба - бяха извършени два тиража в рамките на няколко месеца. Коя българска книга може да се похвали с подобно постижение? При това не става дума за статии, ангажирани в днешния ден - а за антрефилетата, които Иво пишеше всеки божи ден като главен редактор на „Демокрация" с техните неподражаеми езикови гегове и остър като кинжал ироничен заряд. Явно живеем в циклично повтарящо се време - след като статии отпреди повече от десетилетие се продават като топъл хляб. Или може би секретът е другаде - в неговото мото „Мълчанието е злото". Той кърти това мълчание, дълбае процепи в него -и желаещите да надникнат през тях се трупат на дълги опашки... Из „Литературен вестник”