“Особено на млади хора, както на мене едно време Ленау ще се харесва със своята меланхолия и с вълшебната музикалност на стиха, с която е възсъздал в слово меланхолията си тоя вечен безпокойник... Меланхолията отвежда поета най-сетне в лудницата, дето неговите приятели често са го навестявали, във всеки случай по-често, отколкото минутите на просветление и съзнаване на своята съдба. Меланхолията в живота на Ленау е също една от неговите песни. И който знае нея, ще обикне и обича завинаги и другите песни на тоя злочестник. Тя ги разхубавява и кара нас, огрените от радостта на живота, да чувстваме и проникваме в тяхната особена прелест."