ПРЕЗ ДЕКЕМВРИ
Под зимното небе, забулено в мъгли,
напукват се от студ полетата обрани;
тук-там по хълма сняг успял да навали
и зъзне въздухът от крясъка на врани.
И дращят храстите наред – като че ли
са грозни харпии, от злоба обладани,
и шума дрипава в нозете шумоли,
и май ковашки чук звънти в тъмите ранни.
О, зимният безкрай! Отново в плен ни хвана –
душата стяга той в прегръдката си здрава;
и звън довява пак студеният ветрец:
в съседното градче пресипнала камбана
звъни натрапливо и всички известява,
че тая вечер там заравят пак мъртвец.