ПРОЛЕТ Е... Пролет е, пролет е, и аз гледам площадчето пред кварталната черква, със почуда открил как черешите в него са тъй бухнали в цвят, че то сякаш за първи път преживява април. А децата в игрите си не познават умората и мачът им пролетен се прекъсва едвам когато през входа, отворен за хората, топката влиза им във кварталния храм. И оттук почва чудото: посред литургията, със кръжило, по расо и в сандали обут, пред вратата на храма си се показва светията и връща им футбола с роналдиньовски шут... Да, измислица старческа, но пък пролет е, пролет е, а и в таз ми фантазия има капчица яд -как напуска се този, приземил ореолите, нарушил протоколите, луднал пролетен свят!