Видях го! Гръм чаках да тресне - не чух.
Изгубих и ума, и дума.
На пейката в парка.
Самотен и глух.
Гълъби трепе. С бастуна.
Подхвърля трохите. Налитат ята.
Глупост, ще кажете, птича.
През облака чувах: "Обичай света!
Обичай!"
И аз го обичах.
Не докрай, не докрай, Боже! До там:
оня с бастуна, ятата...
Но той се изправи. И тръгна насам.
Поздрави.
И се смеси с тълпата.