СТО ЛИЦА Градът на детството е в мене, през него мина пролетта. През ветрове и след промени ни връща тука обичта. И край орлите пак минават по моста песен и мечта. Сред сто лица ги разпознаваш в куплет любим от песента. Сред сто лица незабравими градът от спомени люлян, се буди с нови светли рими от песни и любов пиян.