Стоян Цанев • Албум

Продуктов номер: 10546
Изчерпана

Автор: Георги Гроздев
Категория: Изобразително изкуство
Издателство: Балкани
Състояние: Нова книга
158 страници
твърди корици
Първо издание: 2007
Народност: българска

---

Стоян Цанев Роден 1946 г. в Бургас, България. Завършва Академия за изящни изкуства, Варшава, Полша, 1973 г. с награда на Министерството на културата на Полша. Когато се говори за талант като Стоян Цанев, чието творчество отдавна е надхвърлило регионалното, национално значение и е станало конвертируемо още през осемдесетте години на миналия век, не бива да си затваряме очите за средата, в която е родено то. Среда съвсем конкретно социална, творческа, колегиална, лична. Стоян Цанев избра родния си град за своя обител, пристан, ателие, място за приятелски срещи. От десетилетия той е в Бургас, от десетилетия художникът е все по-космополитен и универсален, отколкото мнозина, които увеличават предимно народонаселението в някои престижни столици. Адресът на големите не е непременно на прочутите авенюта. С дързост, стоицизъм, абсолютна вяра в себе си и в своето призвание, (те днес изглеждат още по-невероятни на фона на емиграционната експлозия от последните 15 години), Стоян Цанев отстоява географията на своята духовност и първоизвора на вътрешните си глъбини. Той ли не е имал право, а и възможност, да обяви родната среда за проста, невежа, недостойна, бедна и глупава за прозренията му? Оставането на твореца изисква много повече мъжество и стоицизъм, много повече вътрешна сила и любов, отколкото непрестанните бягства, отшелничества. Проста е истината - и на Северния полюс да отидеш пак със себе си ще имаш работа. Винаги съм се възхищавал на тази негова устойчивост: да преживява катарзиса на творчеството, пропаданията в неговите бездни, извисяванията в тихата самота на върховете му именно тук. Такова творческо поведение е своебразно завещание и пример за идващите подир него. Убеден съм, че с годините и личността му, и творбите му ще бъдат преоткривани. Както и много други духовни богаства, които паниката на скорозрейните социални утопии и катаклизми, тъй характерни за нашите земи, затъмняват, затулват с писъци, стремят се да удавят в масовите наводнения на още по-масовата култура. Дори и в най-енигматичните си търсения художникът сглобява, а не взривява. Търси хармонията, доброто, помирението, а не омразата, крушението. Абстрактните форми от най-последните му творби ми напомнят абстракциите от айнщайновата теорията на относителността, където 1+1 не е равно на 2 и никога не може да улучи този отговор. Мисля, че Стоян Цанев упорито се домогва до едно друго, четвърто измерение на духовната си вселена, в което всеки знак е това, което е, но и нещо съвсем второ, трето или пето именно в контекста му към останалите и останалото. Творецът отдавна не търси един отговор и една истина. Ще го разберем ли, ако следваме само "своята" истина? Стоян Цанев не е приказлив, рядко коментира свои творби или го прави съвсем откъслечно. Имаме роднинска близост и известни общи спомени за роднини и предци, преселници през Балканската война от Ковчаз, Лозенградско, неизменно присъства и общия дядо дюлгерин от Трявна. Още от първите ми срещи преди много години съм го възприемал повече като философ, отколкото като бохема. Макар външно погледнато второто да се е набивало на очи, да е изглеждало лесно установимо. Песента на багрите, стенанието на болката, остротата на окото, тръпката на ръката омесват амбивалентния стоянцаневски свят, който не може да бъде аутопсиран, разфасован и подреден в разграфените шкафчета на елементарното, или доскоро познатото мислене. Не може да бъде хербаризиран и класифициран. Изплъзва се! Творчеството е трудна, че и аристократична работа. То е мислене и пак мислене, но със специфични художествени средства. Както казва първият балкански нобелов лауреат Иво Андрич, мисленето на Балкана не е много предпочитано. Често се вкопчваме в първата ни попаднала мисъл, която сетне браним със зъби и нокти, за да стане на нашето, а не на чуждото, сакън да не прекрачим оттатък границата на собствената си предубеденост, сакън да не признаем правото и на другия на собствено мнение. В редките си интервюта Стоян Цанев с разбраемо постоянство говори и за свободата, абсолютната свобода, необходима като въздух за твореца. Художникът може и да няма какво да яде, но трябва да има какво да диша! Споменатият Андрич посочва като недостатък на балканската културна психика себичността, обикновения егоизъм. Мнозина обичат себе си в изкуството, а не изкуството в себе си. А пътят към успеха минава през истинска нестинарска жарава и няма гаранция, че тя непременно ще бъде осребрена. Заради това че не е лесно достъпен, че не е елементарен, че е надраснал средата, в която е покълнал, Стоян Цанев е бил възприеман и като странно, може би неразбираемо цвете. Интелектуалец и професионалист в творчеството си, той по дефиниция е извън гротексната българска маса на първенюта и авантюристи от полуинтелигентската масовка, на чийто герб още Алеко постави образа на бай Ганьо. Те обичат да се самоизтъкват чрез медийните кокили, да размахват мнението си над главите на останалите като присъда - прислужници на статуквото, слуги на конюнктурата. Не е вярно, че само картините, акварелите, графиките, литографиите, керамиките на художника Стоян Цанев имат значение и ще имат значение просто като експонати. Неговото творческо дело е инвестиция в българския дух, в балканската и европейската, в световната художествена култура. И достойно предизвикателство към всички, които вървят по този път сега и ще вървят по него в бъдеще! Георги Гроздев писател, издател