Роден в Санкт Петербург през 1899 година, Владимир Набоков израства в атмосфера на материално безгрижие и духовна извисеност. Неговият баща принадлежи към светския елит и е виден политик, един от водачите на партията на кадетите. Член е на временното руско правителство през 1917 година. След революцията родителското имение ще остане в изгнаническите видения на писателя като въздушен остров на мечтите, изгубен рай, разбита хармония. След кратък престой в Крим Владимир Набоков поема пътя на пожизнен емигрант. За него изгнанието не е просто откъсване от корена, а преди всичко жертвен кръст, изтезание на духа. Пристанищата в неговия живот очертават пътищата, които изминава: Англия, където завършва Кеймбриджския университет, Германия, където изгубва баща си след злодейско нападение, после Франция, а през 1940 година САЩ. Твърди се, че в САЩ Набоков намира своята втора родина — има се предвид, че вече пише своята проза на английски език и сам се представя като американски писател. Но писателят емигрира и от САЩ, за да прекара последните си години в Швейцария, където умира през 1977 година. Там е и неговият гроб с плоча от светлосин мрамор и надпис на френски език.