Странно е Сред неща обикновени странно е, че си до мене, сутрин, вечер си до мене, лете, в зимни дни стъмени, аз каквото и да сторя, ти с душа ми стопляш взора, с моя глас се слива твоят, светъл ни е непокоят, а смехът ми зиме, лете е от устните ти цвете, твой девиз е мойто име, ти с ръка-весло води ме, мъката ти в мен дълбае, радостта ми - с тебе тя е, с теб бедата ми е кратка, а страстта ти ми е сладка, думите ми те опиха, аз мълча ли, ти си тиха, моят стих е твоя горест, участта ми - твоя орис; да, сърцето ми е грешно, но за него мислиш нежно, този ни живот отсъди: твойта дъщеря е моя, твоят син мой син ще бъде, мой син, бъдещето мое. Хубаво и странно то е... Най-четеният и превеждан словашки поет. През 1998 г. Световният конгрес на поетите в Братислава се провежда под знака на 100-годишнината от рождението на Ян Смрек. Ян Смрек е роден на 16 декември 1898 г. в Земянске Лескове. Учи в учителския институт в Модра, не завършва духовна семинария в Братислава. Редактор в Мартин, Прага и Братислава, основател и редактор на сп. "Елан" (1930, 1939-44, 1946-47). От 1948 г. на свободна писателска практика, често пъти политически, граждански и издателски дискриминиран. Починал на 8 декември 1982 г. Автор на стихосбирките "Осъден на вековечна жажда" (1922), "Галопиращи дни" (1925), "Божествени възли" (1929), "Само очите" (1933), "Поетът и жената" (1934), "Зърно" (1934), "Угощение" (1944), "Кладенец" (1945), "Образът на света" (1958), "Струни" (1963), "Не нарушавайте моите кръгове" (1965), "Нощ, любов и поезия" (1987) и "Против нощта" (1993), на книга спомени "Поезията - моя любов" (1968), на два тома публицистика "Ние сме жива нация" (1999), както и на две стихосбирки за деца. Превежда поезия от унгарски, френски и руски.