Стратегическо мислене и военна политика 1740-1905

Продуктов номер: 7851
Изчерпана

Автор: Валентин Александров
Категория: Военна история и техника, разузнаване | Нова и най-нова история
Издателство: Военно издателство
Състояние: Нова книга
205 страници
меки корици
Първо издание: 2002
Народност: българска

---

Понятието стратегическо мислене се налага напоследък все повече в изследванията, посветени на взаимната връзка между външна политика, дипломация, стратегия и бойни действия. За първи път то е употребено неколкократно от професор Кисинджър в качеството му на съветник по националната сигурност на президента на САЩ. Съществено внимание му се отделя и в нашумяла¬та преди години монография на професор Вернд Празун от университета "Кристиан-Алберт" в Кил, който анализира промените в стратегическото мислене във Франция и САЩ на основата на някои определени различия във външната и военната политика на тези две страни. В своя труд професор Празун очертава следните пет пункта, които според него изясняват проблема, но не го формулират като понятие. Той смята, че основите на хипотезите, характеризиращи стратегическото мислене в САЩ и Франция, зависят от това: - с какви ограничения трябва да се нагърби Франция в зависимост от своето геостратегическо положение и от количеството и качеството на ядреното си оръжие от гледна точка на формулирането и прилагането на определена стратегическа концепция; - какви биха били последиците от една или друга независима френска концепция за ефективността на общата европейска отбрана; - кои елементи определят ефективността на дадена концепция за ограничена война в Европа; - до какви последици водят вече оформилите се и все по-задълбочаващи се различия между военните възможности на Франция и САЩ, или казано на съвременен език - влиянието на глобалностратегическото съотношение на силите върху продължаващото развитие на системите за заплаха; - какви са възможностите за коопериране и координация между Франция и САЩ, които се появяват на основата на изграждането на обща и достоверна стратегическа концепция и какво ще бъде тяхното влияние върху неразпространението на ядрените оръжия и контрола върху въоръженията. При анализа на необходимите отговори обаче не бива да се забравя, че развитието на стратегическото мислене и военнополитическите концепции във Франция се обуславят от нейния военен и исторически опит на страна, водила три войни на своята собствена територия, което за американските стратези остава не само непонятно, но и засилва тяхното доверие в недосегаемостта на националната им територия по географски причини. Съществени противоречия произтичат и от големите различия в икономическите възможности на страните, поставящи под въпрос вероятността за ефективното гарантиране на една вече съществуваща или сега създаваща се стратегическа концепция. По този начин логически се стига до въпроса, доколко американската недосегаемост, която в исторически аспект е гарантирала спокойното съществуване и развитие на страната, може да бъде гаранция и за френското геостратегическо положение. Или казано с други думи, така и не се стига до очертаване на взаимодействието и взаимовръзките, като ударението се поставя върху технологичните постижения и последиците от тях при една бъдеща ядрена война. Друг поглед върху взаимоотношението стратегия-политика, което е въплътено и в конкретно стратегическо мислене, предлага Генерал-полковник д-р Вилхелм Кунтнер, дългогодишен началник на австрийската генералщабна академия и заместник-главнокомандващ на федералната армия. Офицер със сериозен боеви опит, придобит в германския Вермахт по време на войните с Франция, на Балканите и на Източния фронт.