Водещата цел на изследването е - в ретроспективен, подкрепен с необходимия археографски и библиографски материал план, да се проследят структурите и моделите в българското издателско и печатарско дело, и то в рамките на вече споменатия исторически отрязък. От тази цел произтичат и няколко практически задачи. Преди да ги представим, редно е да посочим, че за българското книгоиздаване вече немалко е писано и от класиците на родните книговедски проучвания като Никола Начов, Стилиян Кутинчев, Тодор Боров, а в по-ново време от университетски преподаватели и учени като Ани Гергова, Дочо Леков, Алберт Бенбасат, Стефан Коларов, Петър Парижков, Марин Ковачев, от родолюбиви краеведи като Симеон Папуров, Иво Жейнов, Александър Маринов, Николай Чорбаджиев и др. Това следваше на ограничи наблюденията, позоваванията, проучванията и анализите върху онова, за което бе писано в по-ограничен вид, с достатъчно архивна фактология, върху основата на неизвестни, неизползвани или само мимоходом споменавани документи, кореспонденция, издателски договори и пр. Първата ни задача е да разкрием проблемите за развитието на печатарското дело в България и приноса му за българската книга. ...