Слово на вицепрезидента на Р. България г-н Ангел Марин при откриване на конференцията Уважаеми участници и гости на международната научна конференция, За мен е чест да взема участие във вашата работа, да ви приветствам от името на Президента на република България и Върховен главнокомандващ на Въоръжените сили и от мое лично име и да ви пожелая успех на конференцията и изложбата. Проблемите на сигурността са жизнено важни не само за нас в страната ни, но и за целия регион и за света като цяло. Прояви като вашата са призвани да отговорят на обществените очаквания и да решат няколко важни въпроса. На първо място, конференцията би следвало да продължи и да разшири тази уникална възможност за среща на политици и особено на експерти от региона на Балканите и от света, които да обсъждат свободно и компетентно въпросите на регионалната ни сигурност. На второ място, конференцията би трябвало да изработи виждане или да съдейства, да даде принос за изработване на виждане относно това каква трябва да бъде системата за сигурност, за да бъде тя адекватна на това, което трябва да се направи, за да се предотвратят кризите; това което трябва да се направи след като кризата е разразена и това, което трябва да се направи след кризата, за да могат да се ликвидират нейните последствия и за да не се допусне рецидив. И на трето място, добре би било на тази конференция да се почувства споделената отговорност за гарантиране сигурността на хората в държавите, регионите, обединяване на усилията и действията за гарантиране сигурността. Навярно не без значение ще бъде споделения опит, като теоретични постановки, като практически решения. Ние бихме могли, имам предвид България, да предоставим своя опит от кризата с последните наводнения, където си пролича, че държавата няма добри рефлекси за реагиране при криза. Почувства се липсата на стратегия за управление при кризи. Проявиха се редица недостатъци, свързани с подготовката на хората и тяхното оборудване, особено на тези, които трябва в началния момент на кризата да действат, за да предотвратят нейното разрастване и да намалят лошите й последствия. Видяха се недостатъци в действието на различните органи, особено що се касае до съгласуването на тяхната дейност, недостатъци в дейността и на самите хора, които са пострадали по време на криза. Навярно не без значение от нашия български опит е диспропорцията в разпределението на задълженията, в съгласуване на усилията на различни държавни институции, на властите на различни равнища, като се започне от централното управление на държавата, управлението на регионите, на общините, на местната власт, на хората в тези общини, на отделния човек във всяка община. Ще си позволя да направя един извод, който произтича от разбирането на хората какво трябва да бъде поведението на държавата при кризи. А това разбиране е, че по реакциите, по поведението на държавата в лицето на нейните институции при кризи, хората правят извод има ли държава, или няма държава.