Целите, които си поставя настоящето изследване, са да бъдат разгледани проявленията на тракийската култура в един ограничен участък от Черноморското крайбрежие, затворен между устието на река Тирас (дн. Днестър) и Керченския провлак. Хронологическите рамки на изследването обхващат периода от средата на VII в. пр. Хр. до III в. Долната граница (средата на VII в. пр. Хр.) се определя от възникването на гръцките апойкии в Северното Черноморие, конкретно на първото гръцко селище Бористен, за което се предполага, че се локализира на днешния остров Березан (в древността - полуостров). Според сведението на Еусебий Кесарийски то е основано през 647/6 г. пр. Хр., което го определя като най-ранното по северния бряг на Понта. Извеждането на III в. като горна граница е обусловено от историческите промени в Европейския североизток, които бележат социално-политическия, културния и религиозния живот на севернопонтийските държави. Географските рамки на изследването са съобразени с традиционно възприетото в науката разбиране за Северночерноморския район като обхващащ в широк план устието на река Днестър до днешния Керченски провлак. В тесния смисъл на проучването това означава античните центрове и техните територии - Тирас, Олбия, Херсонес Таврически и Боспорската държава (основно в нейната европейска част). Обект на изследването са проявленията на тракийската култура и нейното вписване в живота на античните центрове в Северното Черноморие в широките хронологически граници между средата на VII в. пр. Хр. и III в. Предмет на изследването са проявленията на тракийска култура в обширните физикогеографски, културно-исторически и политически пространства, формулирани в работната хипотеза Севернопонтийска контактна зона, като се търсят причините за нейното съществуване в така рамкираните граници, степен на съхранение в мултикултурната среда на северночерноморския бряг и форми на функциониране в полисното и извънполисното пространство.