Хилядолетният процес на трансформация на култа към предците в област на специфично човешко самопознание чрез материалните свидетелства на културния процес е представен в неговите времеви, географски и етнокултурни граници и особености. За първи път в музеоложката литература в контекста на този процес е анализирано древнотракийското колекциониране. Втората студия на книгата е посветена на историята на музейната мисъл и музейното строителство в България от най-ранните им прояви до края на XX век.