...Моят поглед прониква в стъклото, тоест аз минавам във формата на визуално действие през стъкленото тяло и съществува един момент на взаимно проникване с него. В прозрачното нещото и аз сме едно. Не става ли това в действителност? За да бъде прозрачността на стъклото истинска, необходимо е да отправя погледа си през него по посока на други предмети, от които погледът ще се отблъсне: стъкло, което бихме гледали върху фон от празно пространство, не би съществувало за нас. Същността на стъклото се състои в това да служи като път към други предмети; неговата същност в действителност е не да бъде то, а да бъде другите неща... Ортега и Гасет Из "Есе по естетика вместо пролог"