Блага Димитрова (1922 - 2003) е израсла във Велико Търново, учила е в Плевен и завършва класическия отдел на Първа девическа гимназия, а после славянска филология в София. Почти през цялото време взима и уроци по пиано (в столицата при проф. Андрей Стоянов). Защитава докторат по литература върху творчеството на Маяковски в Москва под ръководството на проф. Леонид Тимофеев. През 1952 г. заминава на строежите в Родопите и прекарва там две години. Редакторка е в сп. Септември, в издателства, на няколко пъти остава безработна. През 1988 г. се включва активно в неформалните (дисидентски) движения и организации (тя е между основателите на Националния клуб за демокрация), дава интервюта по забранените от комунистическата власт радиостанции Свободна Европа, Доиче Велле, БиБиСи , изразява протест срещу погазването на човешките права. Написва есето Името, преведено на много езици. През януари 1992 г. е избрана за вицепрезидент на Република България. През 1993 г. подава оставка. Пише стихове от ученичка. Публикува в периодичния печат от 1939 г. Авторка е и на романи, есета, драми, спомени, документална проза. Сега нейни творби са издадени на повече от 20 езика. Превеждала е стихове от полски, руски, немски, френски, шведски, виетнамски автори. Представила е на български език Илиада от Омир, Пан Тадеуш от Мицкевич.