Без съмнение в новата история на България XX век роди едни от най-ярките имена на български писатели, художници, музиканти, учени, интелектуалци, на хора на духа.
Една от най-свободните духом фигури - поет, разказвач, романист, публицист, драматург, преводач от няколко езика (най-значими са постиженията му при преводи от гръцки и френски език) и изобщо мислител, е Стефан Гечев. Без да шуми около своята персона, за разлика от редица наши съвременници, той присъстваше емблематично в българското литературно пространство повече от шест десетилетия...
Като че ли най-обобщаващата метафора за същността, живота и творчеството на Стефан Гечев е определението Освободеният човек. Свободен от комплекси, свободен от илюзии и идеологеми, свободен от така присъщата на повечето хора битова приземеност на мисленето и обвързаност с конкретните послания на делника, свободен най-сетне във възхитителното разгръщане на идеи (пластически, драматургични, философско-психологически), които очевидно все повече ще се превръщат в идеи на новото време.
ИВАН ГРАНИТСКИ