Сълзи и светци

Продуктов номер: 5053
Изчерпана

Автор: Емил-Мишел Чоран
Категория: Френска литература
Издателство: Авангард принт | Захарий Стоянов
Състояние: Нова книга
177 страници
меки корици
Първо издание: 2005
Народност: френска
Преводач: Огнян Стамболиев

---

Велик безродник и мислител, Емил Мишел Чоран (или Сьоран, както го наричат французите) е последният писател легенда. Роден в Румъния (1911), утвърдил се като литератор и автор на румънски литературни и философски списания, през 1937 г. заминава за Париж и остава там до края на живота си (1995), ставайки част от блестящите представители на румънската диаспора във Франция (Бранкузи, Йонеско, Цара, Елиаде, Енеску). Автор на десетки книги, между които "На върха на отчаянието", "Залезът на мислите", "Трактат за разложението", "Силогизми на горчивината", "Неудобството да се родиш" и др., Чоран е преди всичко философ - един от големите моралисти и хуманисти на века. Краят на нашата епоха е времето на Емил Чоран и неговата философия. Ние се нуждаем да достигнем до парадоксите на горчивината и ожесточеността му към света и самия себе си, за да открием и част от себе си. "Сълзи и светци" е книга с размисли на Чоран за живота, смъртта, идеята за съществуването на Бог, философията, властта, изкуството, истината, лъжата. Включени са и интервюта с писателя. Утехата Чоран Огнян Стамболиев направи нова подборка от фрагментите му Някои от фрагментите на Емил Чоран в "Сълзи и светци" са излизали на български в предишни книги, което не разваля новата . Той се чете силно както и да се подреди. При него това върви. За онези, които сега чуват името му: Емил Мишел Чоран (1911-1995) е румънец, от 1937 - парижанин, единият от голямото румънско трио в световната словесна култура на XX век заедно с Йонеско и Елиаде. "Потаен и циничен моралист" го нарича в предговора неговият преводач Огнян Стамболиев. Сигурно е и такъв, но може да мине и без всякакво определение. Даже и жанрово. Той пише фрагменти - може би фрагментьор? Но какво е фрагмент? "Ако на света нямаше бедни хора, идеята за гражданството би била безсмислена - просто не би имало нужда от граждани и от общество. Анемията на бедняците храни държавата. Техните надежди са вените на обществото, а отчаянието им - кръвта на Историята". И още едно чоранче: "Собствениците и просяците са паразитите на Вечната бедност." Фрагменти от какво, сиреч какво повече? Далчев е синонимът за български фрагментьор, но за Чоран не върви да е нито румънски, нито френски, макар че темата Румъния/Франция е негова постоянна. Това за него е излишна рамка. "Писах афоризми от леност и защото си мислех, че като пиша кратко, непременно казвам нещо дълбоко" - никакви усуквалия. Но по-важно е друго: "Не пиши, когато имаш да кажеш нещо, а когато искаш да кажеш нещо." Разликата е и тънка, и жестока. Чоран го има заради нея. Неговото е местене на десетичната запетая на думите наляво до скъсване. И след такава деноминация този счетоводител, Демиург на словото, оставя гола до безбожност стойността му. "Мигът, в който се убедим, че сме разбрали всичко, ни придава вид на убийци." Е, има го Чоран за едната утеха: "Всички мои мисли са като стоновете на дъждовен червей, стъпкан от нозете на ангел." И нататък: "Когато тълпата прегърне един мит, очаквайте клане или нещо още по-лошо - нова идеология." И нататък: "Не си струва усилието да се самоубиеш, винаги е много късно..." в. Сега, 05.11.2005