Sulzite na mama

Сълзите на мама

Продуктов номер: 4661
Изчерпана

Автор: Мишел Лая
Категория: Швейцарска литература
Издателство: Колибри
Състояние: Нова книга
119 страници
меки корици
Първо издание: 2005
Народност: швейцарскa
Преводач: Рени Йотова


Поднасят ни новата европейска проза "Сълзите на мама" на Мишел Лая е осмо заглавие в поредицата "Съвременна европейска проза" на издателство "Колибри". Струва си да се следят тези книги. Нашият издател ги предлага на европейска комисия, която ги утвърждава и подпомага българския превод. Значи, минават през европейско сито. Лая е швейцарски френско-езичен писател. Сълзливо в този роман е само заглавието, та подвежда. Той е за детето, което открива света хората през поведението на родителите си и през предметите. Важният човек в израстването на героя е майката.. Към него тя се отнася почти като към възрастен, което съвпада и с подхода на писателя към проблема. И детството на онова момче изглежда сурово. Пораснало, то изповядва спомените си пред любимата. Резултатът: "Облизваш с език устните ми. Казваш: "Никога няма да бъда майка"... в. Сега, 22.10.2005 Мишел Лая е сред малцината съвременни швейцарски писатели, за които се говори и пише в Париж. Макар че принадлежи на романдската, тоест на френскоезичната швейцарска литература, самият той се причислява към френския език и френската литературна история. Роден през 1963 г. в Монте (близо до Фрибур). Работи като учител по френски език. В едно свое интервю за вестник "Кооперасион" от 9 юни 2004 г. той заявява, че "поддьржа лкюбовна връзка с езика". Живее между Лозана и Париж и е смятан за един от най-видните романисти на своето поколение. Автор е на "Парче земя" (1993), "Кафенето на професора" (1995), "Тук почиват" (1998), "Наследниците" (2001), "Радостната Жалба на идиота" (2004). С романа "Сълзите на мама" (2002) Лая утвърждава писането като акт на самопознание, чрез който могат да бъдат разкрити различните аспекти на нашето "аз". Вдъхновители на Лая са писатели като Блез Сандрар, Песоа, Клод Симон. Когато се родил третият син, майката не могла да спре напиращия поток от сълзи. Дали сърцето и се е радвало или е скърбяло? "Сълзите на мама" ни връща в детството на разказвача, възкресявайки спомените чрез посланията, които му препращат от миналото различни предмети: въртележката, стреличките, макетите, панделката... Светът оживява чрез говоренето за него, породено от тайнствена любима жена, която тласка героя към изповед. Но може ли да бъде превъзмогнат величественият глас на мама? Как да се преодолее обаянието на нарцистичната жена, която пленява и омагьосва? В своя пети роман, получил престижната награда "Дантан" за 2003 г., швейцарският писател Мишел Лая ни въвежда в лабиринта на широк спектър от чувства: жестокост, носталгия, страх, тъга, възхита и любов, за да ни напомни, че думите са многолики и могат да убиват, да прераждат, да възнасят, да прелъстяват и най-вече да лекуват.