"...Тя тичаше между полуосветените от луната и неона дървета на крайбрежния парк. Пъстрата ленена рокля обгръщаше тънкото и гъвкаво тяло а и се заплиташе между белите хълмове на нозете й. Той я догонваше. За да я достигне и обсипе с целувки. С жаждата на оставен задълго без капка вода странник. Силно, болезнено, ненавистно. За кой ли път? „