Господин Методи Спасов е разказал този период с най-голямата обективност, на която е способен човек, участвал непосредствено в събитията. На първо място, прави впечатление неговата изчерпателна фактология. Както списъкът, така и характеристиките на всички действащи лица - организации и отделни личности - са представени стегнато и въпреки това достатъчно ясно. Разкрити са техните вътрешни борби и противоречия. Посочена е тяхната еволюция. Може би най-ценното в тази книга е опитът да се разкрие вътрешното противоречие на тези събития. Плахият опит на перестройчиците да променят козметично опротивелия образ на социализма и мощната воля на хората да преобразят коренно своето общество. Авторът е успял да покаже особено релефно неспособността на тогавашните опозиционни водачи да поведат народа в желаната от него посока. Това личи особено ясно при описанието на митинга на 14.121989 г. Тогава именно Жельо Желев, Петко Симеонов, Константин Тренчев и Христофор Събев правят всичко възможно да обуздаят революционния гняв на хората, И да спасят комунистическото правителство. Същата половинчатост характеризира поведението на същите хора и на Кръглата маса, и при оценката на резултатите от явно фалшифицираните избори за Велико народно събрание. Особено ценни са и разкритията за ролята на тогавашния съветски посланик Шарапов при свалянето на Тодор Живков на 10 ноември 1989 г. Сега вече недвусмислено е установено, че превратът е организиран от Москва и проведен от верните на Кремъл Андрей Луканов и Петър Младенов. Разкрита е също така стратегията на ЦК на БКП да си създаде кротка и послушна опозиция с определена от партията роля в псевдореволюционния сценарий на. "промяната". Разобличени са всевъзможните опити на БКП да вмъкне свои хора сред опозиционните водачи, които в течение на времето един след друг се саморазкриват. А може би някои не са разкрити и досега. Много поучително е подчертано маргинализирането на двете основни традиционни партии РСДП(о) и БЗНС. Първата - не успяла да застане на ясни социалдемократически позиции, а втората - не смогнала да преодолее традиционните си вождистки противоречия. В резултат на това на изборите през октомври 1991 г. и двете не преминават четирипроцентовата бариера. Но със самостоятелното си участие попречват на Съюза на демократичните сили да получи необходимото му самостоятелно мнозинство в парламента. Припомнянето на бурния период 1988-1991 г е особено необходимо днес. Когато предстоят нови решителни избори. Когато е особено необходимо единство. Когато е наложително както СДС, така и ЕС, така и всички други националноотговорни политически сили да не изостанат още веднъж от очакванията на избирателите. Светослав Лучников