Едно прекрасно изследване на Вл. Сабоурин, което успоредно с живота си във виртуалното пространство вече е и в достолепно книжно тяло. Едно цяло, тъй както "свещенотрезвото" е съставено от две думи, а е едно. Оксимороннозвучащите Свещено и Трезво, Мистика и Модерност са изведени от общата „генеалогична шахта”, в която попадаме, пътувайки „не навътре, а назад в душата”. Пътешествието започва през последната четвърт на испанския 15 век, когато начева конструирането и налагането на модерната централизирана държава. По пътя, който отвежда и спира до „Вълшебната флейта” на Моцарт, възникването на модерната душа е видяно като продукт на ранномодерното социално дисциплиниране. Като добавим тезата, че духът на казармата също има пръст в раждането на модерната душа, лесно бихме се оказали подведени в очакванията си за доминираща „мъжкост” на писането. Модерната субектност и нейното конституиране изненадващо са проследени на фона на религиозната испанска католическа мистика. Още по-неочаквано обект на изследователската дисекция се оказва Душа на жена, душата на една монахиня…