Двуезично издание на български и английски език. Представените накратко резултати от проучванията в Добростан имат за цел да пуснат в популярно обръщение археологически материали, открити при разкопките на тракийски светилища в планината Родопа. От друга страна те позволяват да се направи основен анализ на култовите практики през първата половина на I хил. пр. Хр. в посочения регион. Основният ритуал, извършван в пределите на светилищата, е полагането на части от предварително разтрошени керамични съдове, изгарянето на дървен материал и други органични материали и тяхното затрупване с камъни и късове скала. Наличието на материали от римската епоха при площадка № 1 в същата местност, както и монети от късноримската епоха на Караджов камък, ясно показват, че светилищата в планината са почитани и през християнския период. На практика при светилищата забелязваме няколко нива на почитане на скалата. Първото ниво е т. нар.,долна" култова площадка в подножието на скалите. Следва преход към „високата" част на скалите - „възкачване" по изсечени стъпала, какъвто е случаят при Караджов камък, Ин кая, Хайдуткая. Следват малки скални изсичания, дело на човешка ръка, и по-големи естествени скални ями, запълнени с дарове. Всички описани обекти попадат в обособен микрорайон, чийто култов център вероятно е било светилището Белинташ. Към цялостната поселищна картина в тази част на планината следва да добавим регистрираното тракийско селище в м. Чотрова махала, няколко единично разположени надгробни могили в окол