Садег Хедаят (1903-1951) Сред личностите, които определят облика на персийската литература, Садег Хедаят е името, станало синоним на иранския модернизъм; името на най-превеждания съвременен ирански автор, на писателя, утвърдил позициите на разказа и новелата в една култура, свикнала да се изразява в стихове. Садег Хедаят внася психологизъм в иранската проза и, подобно на европейските модернисти не се бои да надникне в тъмните подмоли на подсъзнанието. Неговата емблема става совата, птицата на нощта, за която няма тайни в мрака, но която е сляпа за очевидното. Талантът му на реалист е безспорен. Той се взира в бита и нравите на своите обекти с погледа на антрополог улавя тона на говора им, скритите им суеверия и подтици. В наблюденията му личи по-скоро безпристрастност отколкото съчувствие, като у лекар, който следи симптомите на пациента си за да установи източника на болката и естеството на болестта, и прилага когато трябва скалпела на сатирата. Собствените му оголени чувства сякаш излизат на повърхността най-вече в психологични произведения като "Сляпата сова", на която той дължи световната си известност. И не случайно в тази новела Изтокът и Западът са съчетани неразчленимо. Символите и алюзиите имат двоен контекст и двойнствени канотации, като совата от заглавието, която в европейската класика е символ на мъдростта, в персийската - на разрухата, а в общите фолклорни вярвания предвещава смъртта. По жанрови признаци и стилистични особености тя може да се нарече европейска новела, но чуждите заемки са абсорбирани органично едно по същността си много "иранско" произведение.